Ужасяващите методи за лечение на д-р Хенри Котън

7

Илюстрация от книгата с инструкции на д-р Хенри Котън.

Преди повече от век д-р Хенри Котън развива интересна теория за лудостта. Според него тя се появява вследствие на нелекувана инфекция в тялото, най-често болен зъб.

Затова лекарят започва да изважда зъбите на своите пациенти и да прилага други радикални методи за отстраняване на инфекции из цялото тяло.

По време на 26-годишното си управление в психиатричната болница в Трентън, Ню Джърси, американският психиатър Хенри Котън извършва 645 ужасяващи операции, с които се опитва да „спаси“ душевно болните пациенти

Д-р Хенри Котън става директор и главен лекар

в психиатричната болница в Трентън, Ню Джърси, през 1907 г. Веднага след встъпването си в длъжност той започва да прокарва своята теория за лудостта и да прилага методите за борба с нея върху душевно болните пациенти.

Често изваждането на зъбите не било достатъчно, за да се излекуват пациентите, защото по мнение на лекаря в някои от случаите инфекциите се разраствали. В тези случаи, лекарят премахвал по хирургичен път засегнатите органи като сливици, стомаси, черва, тестиси, яйчници и други.

Котън твърди, че успява да излекува 85 процента от пациентите си

Колегите му остават доста впечатлени от тази голяма цифра и започват също да прилагат методите му. По това време операцията „а ла Котън“ се превръща в един от най-уважаваните методи за лекуване на душевни заболявания.

Родителите на болни деца правели всичко по силите си, за да успеят да впишат децата си в гъстия график на известния психиатър и ако не можели, настоявали друг лекар да изпълни стриктно същата процедура.

Котън бързо се превръща в прочут лекар, признат както в Америка, така и в Европа, заради радикалното си, но „успешно“ лечение на лудостта.

С броя на операциите растял и броят на смъртните случаи. Много от пациентите в клиниката осъзнавали рисковете и се противопоставяли на процедурите на Котън, затова трябвало буквално да бъдат завлечени в операционната.

За щастие някои лекари били скептични към теорията на Котън

През 1924 г. д-р Филис Грийнакър започва да разглежда по-подробно докладите на психотерапевта, поради появилите се у нея съмнения, че в психиатричната болница в Трентън има нещо нередно.

Тя разговаря с 62 пациенти на Котън, които са третирани по изключително суров начин, и открива, че 17 пациенти са починали непосредствено след операцията на Котън, целяща да ги излекува, а няколко други са гаснели с месеци, преди да починат. Тези случаи не са регистрирани в никакви документи.

Друго, което открива, е, че само петима пациенти са се възстановили напълно, трима са се подобрили, а при всички останали не е настъпила никаква промяна.

По това време щатският сенат на Ню Джърси също насочва внимание към психотерапевта

Оказва се, че много уволнени служители на клиниката, изписани пациенти и техните семейства са свидетелствали за бруталността, принудителните операции и смъртните случаи в клиниката.

По време на разследването обаче директорът на болницата и главен действащ лекар Котън ненадейно става невменяем, което довежда до преждевременно приключване на случая.

Съвсем скоро Котън оздравява напълно. Оказва се, че „е имал инфектирани зъби“, които са го подлудили. След като ги е извадил обаче, той магически се е излекувал. За да затвърди теорията си и да „предпази“ семейството си от лудост, той изважда зъбите на съпругата и двете си деца.

През 30-те години Котън се пенсионира,

но това не го спира да продължава да развива своите жестоки иновативни методи.

Новите му идеи са дори по-налудничави от старите. Той прокарва идеята, че е добре на децата в ранна възраст да бъде отстранявано дебелото черво, за да може да се предотврати развиването душевни болести и вредни навици като мастурбиране.

Освен това лекарят продължава да прави и обичайните си операции в психиатричната клиника в Трентън.

В началото на 30-те години започва разследване в клиниката

по заповед на директора на Отдела по институциите и агенциите в Ню Джърси. При сравняването на 645 досиета на пациенти, лекувани от Котън, с 407 други, става ясно, че процентът на подобряване е по-висок сред пациентите, които не са лекувани от Котън.

Д-р Хенри Котън яростно се противопоставя на твърдението, че методите му са опасни и неефективни. Междувременно обаче през 1933 г. той получава инфаркт и умира, без да бъде подведен под отговорност за зверствата си.

По груби сметки Хенри Котън и асистентите му са извадили повече от 11 000 зъби и са осъществили 645 големи операции. Котън е отговорен за смъртта на стотици душевно болни пациенти и осакатяването на много други.

инфо: vesti.bg

Вижте още:

Знаехте ли, че… резачката е създадена за израждане на бебета

10 неуспешни метода против забременяване от миналото

Ежедневни неща, които в миналото са можели да ви струват живота

Ужасните медицински практики от миналото

Ужасяващите медицински опити, правени през последния век

За още интересни новини харесайте страницата ни във Facebook  тук

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.