Ритуали свързани с Плеядите и Луната са се правили в древния храм в село Гърло

В селата Гърло, България и Ловреч, Хърватска се намира отговорът как се е развила културата на траките и накъде се е разпространила. Цялата система от подобни съолъжения в света е древна комуникационна система, съобщава Портал12.

В село Гърло се намира уникален храм на три нива. Кладенецът-обсерватория е един от уникалните обекти, който показва изключителната природа на цивилизацията по нашите земи.

Той се намира в близост до гр. Брезник, в посока Перник, на северния скат на Гребен планина, под връх Кула. Малко хора знаят, че на мястото на язовир Красава, в чиято близост се намира съоръжението, преди кротко е съществувало старото землище на село Гърло. По време на комунистическия режим, както и за други обекти, които представляват изключителна ценност, са вземани странни решения. Това е едно от тях, подобно на язовир Копринка, под чийто води остана неоценимо културна наследсто и тук селището е изместено в долината.

Обикновено траките, които са вероятните строители на обекта или още по-вероятно техните предци, са правили светилища на високо слънчево място, некрополи в близост за да са до душите на предците, а те да са близо до боговете и в богата на води долина, са разполагали поселенията си. Това означава, че на дъното на езерото със сигурност се намира отговорът кой е създател на съоръжението. Че храмът е част от общ комплекс е видно, но не е изследвано. През 70-те години местни хора съобщават, че наблизо има побити камъни „Русалимско гробище“, които са били на разстояние 0,7 – 0,8 км. северозападно от кладенеца, за което споменава Димитър Тонин. Това били наредени в редица необработени каменни стълбове. Наблизо има и светилище с познатите от тракийските мегалити камъни с врязани кръгове с отвори или с линии, изобразямащи символно Бог или фаза на движение на небесните тела.

Археоложката, която изследва първа мястото Димитрина Митова-Джонова твърди, че храмът в Гърло е част от културата „Нураги”, която и до днес е загадка за учените. Нейните представители са почитали Луната. Всъщност науката не е дала задоволителен отговор защо тези кладенци се срещат на толкова отдалечени едно от други места. Най-многобройни, но по-малки са на о-в Сардиния. Срещат се на полустров Крим в Украйна, Тунис, Палестина и на о-в Кеос в Гърция. Вероятността това да е дело на една й съща общност е възможна само ако тези кладенци са много по-стари, отколкото се твърди или пък е време да приемем, че прототраките са управлявали цяла империя.

Наскоро беше открито липсващото звено – 7 такива кладенци в Ловреч, Хърватска. Разликата е, че при тях липсва дромос. Стълбището към всеки кладенец се вие до дъното им, което сега е заблатено. За обектите местното население знае, но те не са изследвани, както и местностите, които са във връзка с кладенеца в Гърло. Освен сакралният им брой – 7 в Ловреч те са с различна големина и всъщност това са 5 от планетите от Слънчевата система, Земята и Луната. И нещо повече, ако се измерят диаметрите на каменните спирали в Ловреч, ще се уточни съвсем точно кои са свещените обекти и за нашите предци. А още по-важното е, че най-вероятно това е точно конкретно разположение на седемте небесни тела на космическата карта, което пък ще даде яснота в коя епоха са създадени.

И ето потвърждението в България. Коридорът в Гърло е с дължина 7 метра, но тъй като при реставрацията са направени някои конструктивни промени по отношение на стълбището, не може със сигурност да се твърди, че наличните 13 стъпала са били в първоначалния модел.

От двете страни преди да се скоси таванът на мегалитната част, се намират интересни ниши, което е в подкрепа на тезата, че е възможно светилището да се е използвало също за измервания и наблюдение на небесните тела.

Най-вероятно там са поставяни кристали или други ритуални предмети. При откриването на кладенеца, той е имал куполна част, която е разширена неоснователно, което променя изцяло представата за предназначението. Куполът наподобява небесния свод, а това е характерно за микенската и тракийската представа за строежа на света.

Много по-вероятно храмът да е част от общия религиозно-ритуален комплекс и всичките обекти наблизо да са имали специална функция. При измерване на разстоянията между тях ще се покаже пряка връзка.

Но най-важното е, че има аналог на надписите в кладенеца в Гърло, което започва да подрежда нещата. Изписаният текст по камъните неправилно е тълкуван като римски цифри. Това е пиктографски запис, а на някои места се виждат и рунически знаци.

Първото, което потвърждава тезата, че храмът е посветен на Луната, е очевидното доказателство за извършваните нощни ритуали. В близост до входа, вдясно, камъкът има ясно изрязана дупка за факла, а нагоре е опушен. Това предполага често използване след залез Слънце. Но конструкцията с входа, ориентиран на Запад, също така говори, че лъчите могат да падат скосено и да огряват определени места във вътрешността или при пречупването им да се образуват други светлинни ефекти.

Знакът, с който започва текста е почти идентичен на плочката от Караново. Според прочита на текста от Стефан Гайд се намира думата за жрец и то в позицията на връзка с подземния свят.

Другото откритие е точно срещу входа, където съвсем ясно се вижда означението на Плеядите. Начинът, по който са го изписвали древните е като дупки, означаващи звездите или фигурално – с вдълбани символични фигури като „кокошката с пиленцата”, както е популярно съзвездието в българския фолклор. В случая имаме и двете означения. От една страна дупките на част от звездите и от друга зооморфното изрязано изражение.

Между Плеядите и знака на жреца се намират други два разпознаваеми сакрални знака.
Едният е на khent – господар, което прилича на къща и се асоциира с храм и подобната на единица резка, която говори за Бог-сътворител.

Или текстът, без да се имат предвид всички знаци, за което се иска много сериозно проучване би означавал, следното: Жрецът, служи на своя господар в храма на единния бог. И това става, както пише в „Одисея”, по време на зимното слънцестоене.

Така вече изглежда достоверно и твърдението на проф. Джонова, че преднурагският зикурат в Монте Д Д’Аккоди на (о-в Сардиния) вероятно е подобен на зикурата на Шумерска богиня., а кулите нураги са жертвени олтари на богинята Инана от III хил.пр.Хр. в Урук.

Макар и на далечно разстояние тези съоръжения са били използвани и за комуникация.
С други думи, ако това е ранният тракийски език храмът в Гърло е бил направен около 4000-6000 г. пр.Хр.

инфо: portal12.bg

Вижте още:

• КАКВИ СА РИТУАЛИТЕ ПРИ НАНАСЯНЕ В НОВ ДОМ?
• ДРЕВЕН РИТУАЛ СЪС СОЛ НОСИ КЪСМЕТ И ПРОГОНВА ЗЛИТЕ СИЛИ
• МАСОН СПОДЕЛЯ ПОДРОБНОСТИ ОТ ТАЙНИТЕ РИТУАЛИ НА ЛОЖАТА
• РИТУАЛИ, ОБИЧАИ И ТРАДИЦИИ НА ГЪРЦИТЕ

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook