Еньовден – най-потайната и мистериозна нощ през годината

На 24 юни се почита Св. Йоан Кръстител, който предсказва раждането на Спасителя – Исус Христос. В народния календар този празник заема важно място наред с Коледния и Великденски цикъл, но има доста по-стари, езически корени.

Тогава слънцето за последно „лудува“, а след това започва да умира и оттук насетне „св. Еньо започва да си кърпи кожуха и се стяга за зима“. Преди да поеме пътя си обаче, слънцето спира да си почине и да се прости със света, който няма да види цяла година.

На Еньовден всички небесни светила „полудяват“. В полунощ срещу празника небето се отваря – стават чудеса, но и черни магии. Сънищата са пророчески. Там, където има заровено имане, от мястото излиза син пламък. Звездите слизат на земята и се къпят в застиналите вълни на морето.

Всички тези природни явления въздействат на цветята и тревите, придават им целебна сила и омаен аромат, а водата придобива животворяща сила. Затова на Еньовден рано сутрин се берат билки, с които се лекуват всички болести.

«Чер трън, еньовче, вратига и комуника, иглика и маточина, мента и коприва, маслодайна роза» се използват за лек през цялата година.

Билките се вият на венци и се разпределят на Св. Врач, отбелязван на 1 юли. Общо те са 77 и половина – от толкова се приготвя и Еньовденския венец (през който се преминава за здраве) или китка (по която на сутринта се гадае). Половинката е за една специална болест „без име“, която само отбрани лечители знаят.

Точно преди изгревa цъфти приказното цвете разковниче. То притежава силата да отваря всичко заключено и да лекува неизлечими болести. Докато с билките, набрани на Гергьовден, се церят животни, с еньовските се лекуват хора. С тях може да се гонят и зли духове. Прави се и бяла магия за любов и здраве. Възможно е да се завърти главата на някой момък с любовен талисман. Ревниви девойки извършват ритуал за раздяла на либето си от своя съперница.

Еньовден има и тъмна страна. Според легендата в потайна доба, по първи петли  вещици и магьосници се събличат голи и яхат метлите. Те първи обират лековитата роса. После прелитат над ниви и ливади и ограбват плодородието със специални наричания. Злите старици се развихрят и затова на Еньовден хващат всички видове уроки и други заклинания на тъмните сили. Това е нощта и на повелителките на горите – самодивите. Когато се спусне тъмата, отиват край езеро или река.

Плуват, перат дрехите си, след което ги оставят да съхнат на лунна светлина. После извиват вълшебно вихрено хоро. Обожават мелодията на кавала. Затова често похищават овчари, за да им свирят. Магическите създания се влюбват в хора. Самодивите – в юнаци, а змейовете – в девойки. Само един поглед на ефирните руси създания с дълбоки сини очи е достатъчен, за да омае и плени завинаги. Тези страсти са пагубни за простосмъртните, измъчват ги до смърт. От гибелната обич момъкът може да се предпази с отвара от перуника, а момата да се спаси от влюбения до уши в нея змей, като се окъпе в отвара от пелин.

Тонизираща напитка от билки
(рецепта от Типика на Студийския манастир)
5-6 листа от мента
7-8 листа от маточина
10 листа от малини/къпини
4-5 листа от коприва, сухи
10 листа от роза
6-7 шипка (плодчета)
1/2 ч. л. семена от фенхел (чимен) или копър
семена от анасон
1 л вода
резенчета лимон

Подправките се сипват в тенджера. Заливат с вряща вода и се оставят само за 5 минути да покиснат. Напитката се прецежда, изстудява се и се гарнира с резенчета лимон.

инфо: http://spisania.rozali.com

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook