Топ 10 на изгубените в историята неща (част 2)

продължение от част 1

4. Съкровището на Ауа Мару

В края на март 1945г, товарният японски кораб Ауа Мару получава разрешение за безопасно отплаване от Сингапур за Токио с 2000 души и медицински провизии на борда. Макар корабът да е маркиран с червен кръст и да получава уверение за безопасно преминаване от американците, Ауа Мару е потопен от торпедо поради липса на комуникация на 1 април 1945г. От 2004-та души на борда, само един оцелява. Командирът на американската подводница е отстранен и осъден, а след войната от него е поискано обезщетение от $50 милиона за убитите моряци.

Веднага тръгнали слухове, че корабът превозвал скъпоценни метали и произведения на изкуството за над $5 милиарда. В края на 70-те Китай започва едно то най-мащабните издирвания на кораб в света и успява да открие останките. След 5 години и похарчени близо $100 милиона, китайците изваждат от дъното само някои лични вещи на загиналите, но не откриват съкровище и се отказват.

Според най-разпространената версия, на кораба не е имало съкровище и то всъщност е трябвало да бъде натоварено от Япония за Сингапур и разтоварено в Тайланд.

5. Растението силфиум

Според легендата, през 631г.пр.Хр гръцкият цар Бат и неговите мъже акостирали на либийския бряг, където основали град Кирена. Той се намирал на ръба на плодородно плато, днес носещо името Джабал ал-Акхдар. Там виреело растението силфиум.

Гърците вярвали, че то било дар от Аполон. Теофраст пък пише, че силфиума растял само на това място и не можел да се култивира. Плиний Стари описва силфиума като растение с дебели корени, фуниевидно, месесто стъбло и листа като на магданоз.

То било много ценено в древния свят, заради множеството си приложения в медицината, а освен това било и източник на храна. От цветовете му се правели парфюми, стъблото било използвано за храна, а от сокът и корените се приготвяли медицински отвари. Те се използвали за лекуване на кашлица, възпалено гърло, треска, стомашно разстройство, задържане на течности, гърчове, мускулни болки и др. Сокът премахвал брадавици и други кожни израстъци.

Отварите от силфиум били сред най-ефективните методи за ограничаване на бременността по онова време. От листата се правел чай, а сокът се смесвал с вино и от него се правели свещички. Най-вероятно е действал, като е предизвиквал аборт. Силфиумът е бил основно препитание за колонията, заради голямото търсене и местния монопол върху добива.

С навлизането на сечените монети през 6-ти век, пр.Хр., силфиумът се появил върху монетите на Кирена. С течение на времето образът се изменил от реалистичен до силно стилизиран, който повече приличал на еректирал пенис. Тези монети били като реклама на киренския сок, който започнал да се използва като основна съставка в любовните отвари. Прост трик за търговците отвъд морето, които нямали представа как изглеждало истинското растение.

Износът на силфиум се превърнал в съществена част от икономиката на Кирена. За съжлание обаче, неправилната и прекомерната експлоатация довела до значителен спад в реколтата. През 49г.пр.Хр. Цезар отбелязва, че през неговия живот растението не било виждано в естествения си хабитат от много години. Последното останало стъбло било претеглено в злато и продадено на император Нерон.

6. Фосилите на пекинския човек

Синатропът, или така наречения пекински човек, е ранен човек, открит в Пекин през 1927г, който е живял някъде преди около 500 000 години. Смята се, че е междинното звено между неандерталския и явайския човек. Костите са изследвани предимно от Дейвидсън Блек до смъртта му през 1934г. След него поема Пиер Теяр дьо Шарден, а накрая фосилите попадат у Франц Веиденрайх, който ги изучавал до 1941г. Оригиналните фосили изчезват в същата година по време на Втората световна война, след като са натоварени в два дървени сандъка.

Според няколко очевидеца, сандъците били складирани два дена в сградата на медицинския университет в Пекин, след което д-р Тревор Боуен ги откарал в американската легация три седмици преди бомбардирането на Пърл Харбър. Повечето служители на университета твърдят, че фосилите най-вероятно са стигнали до частта на американските морски пехотинци, макар за това да няма документи. Знае се обаче, че сандъците не са качени на борда на кораб Президент Харисън за Америка.

Има различни непотвърдени истории за съдбата на пекинския човек, но една от най-интересната е за Кристофър Янус, брокер от Чикаго, който предложил награда от $5000 за намирането на фосилите в средата на 70-те. Получил обаждане от неизвестна жена, която твърдяла, че фосилите били у нея и настояла да се срещнат на покрива на Емпайър Стейт Билдинг в Ню Йорк.

Янус бил любопитен и отишъл на срещата. Жената разказала, че покойният й съпруг, моряк през Втората световна война, се завърнал вкъщи със сандък, съдържащ фосили, които според нея били на пекинския човек. Тя му показала снимка на костите и поискала $500 000, за да ги предаде.

Янус успял да убеди жената да му даде снимката, за да я покаже на експерт. Професорът по антропология Хари Шапиро разгледал снимката и впечатление му направил само череп, който приличал на този намерен в Пекин. Не можело да се каже обаче със сигурност дали е така, защото снимката била неясна.

Случката придобила голяма известност благодарение на пресата и някои учени, които искали да изследват черепа отблизо. Жената обаче се уплашила и повече не била видяна. Никой не знае дали пекинският човек наистина е бил у нея.

към част 3

инфо: http://iskamdaznam.com

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook