Хроника на необяснимите изчезвания

изчезналЗагадъчни и необясними изчезвания на най-различни обекти в реалността волю-неволю ни карат да се замислим: не съществува ли наистина свят на загубените неща?

Това напомня на романа на Сесилия Ахърн „Там, където си ти”. Героинята й се озовава във фантастичен свят, където попадат загубилите се хора и предмети. Това разбира се е интригуваща литературна измислица, но какво става с всички хора и предмети, които изчезват в действителния свят?

Хроника на необяснимите изчезвания

Част от епизодите, свързани с изчезването на хора, така и си остават неразкрити. Ето и един кратък преглед.

XVII век, Русия. В летописите се съобщава за монах от Кириловия манастир, изчезнал пред очите на всички по време на обяд в обителта, а също за търговката по прякор Манка Козлиха, която в пазарния ден изчезнала направо от площада в Суздал. Последната се славела като скандалджийка и веднага тръгнал слух, че я е „взел дяволът”.

1763 г., Англия, Шептън Малет. 60-годишният Оуен Пърфит си седял в инвалидната количка в двора на сестра си Сузана. Когато времето започнало да се разваля, Сузана заедно с неин съсед отишли на двора, за да помогнат на Оуен да се прибере вкъщи. Но него го нямало. В стола старателно било поставено палтото му. Къде може да е отишъл човек, фактически неспособен да се придвижва самостоятелно?

1809 г., Германия. Британският дипломат Бенджамин Батхърст със свой придружител пътувал от Австрия към Хамбург. По пътя те спрели да обядват в ресторант в град Перлеберг. След като се нахранили, мъжете се върнали към очакващия ги екипаж. Батхърст тръгнал напред, за да хвърли поглед на конете, и изчезнал без следа…

1867 г., Франция. В Париж изчезва Люсиен Бусие. Почувствал неразположение, той се отправил към своя съсед, доктор Бонвилен, с молба да го прегледа. Докторът накарал пациента да се съблече и да легне на кушетката, а самият той отишъл за лекарските слушалки. Когато се върнал, открил, че кушетката е празна, а дрехата на Бусие лежи на стола. Лекарят тръгнал към дома на Бусие, като недоумявал как може съседът му да е тръгнал без дреха, а когато не го открил в дома му, съобщил в полицията. Но издирването не дало резултат.


1890 г., Франция. На 16 септември изчезва знаменитият френски изобретател Луи ле Принс, прославил се с това, че за първи път успял да накара изображението на лентата да се движи. Ле Принс тръгнал с влак от Дижон, където гостувал на своя брат, към Париж. Но така и не стигнал дотам. Никой не го видял да излиза от вагона. Съдбата на Ле Принс така и останала загадка, а патентът за изобретението на кинетоскопа е даден на Томас Едисън.

1969 г., Англия. На 8 април 13-годишната ученичка от Норфолк Ейприл Фаб тръгнала с велосипед на гости на своята сестра в съседното село. Около два часа следобед шофьор на камион видял момичето на междуселския път. А вече в 14:12 велосипедът й бил открит захвърлен насред полето на няколкостотин метра от мястото, където била видяна за последен път. Смята се, че момичето е станало жертва на неизвестен злосторник. Но нито едно доказателство в подкрепа на тази версия не било открито.

1975 г., САЩ. Джаксън Райт и жена му пътували с кола от Ню Джърси към Ню Йорк. По пътя влезли в тунел. Внезапно излязъл силен вятър и задното стъкло на автомобила се покрило със слой прах. Марта Райт казала на мъжа си да спре колата, излязла и се опитала да изтрие стъклото. Когато Джаксън след минута се обърнал към жена си, нея вече я нямало.

1985 г., Канада. На 30 юли осемгодишната Никол Морин от Торонто тръгнала на гости към своя приятелка, живееща в съседство. Четвърт час след като момичето напуснало дома си, нейната приятелка звъннала, за да разбере защо Никол още я няма. Проведено било мащабно разследване, но то не открило никакви следи от изчезналото дете.

1999 г., САЩ. На 10 декември сутринта 18-годишният студент от Калифорнийския университет Майкъл Негрете излязъл от стаята си в кампуса. Всичките му вещи, включително ключовете и студентската книжка, останали там. Оказало се, че Майкъл дори не си е обул обувките (други той нямал). Никой не видял младежа да излиза от общежитието и дори следовите кучета не попаднали на дирите му. Оттогава за съдбата на Негрете няма никакви сведения.

2007 г., САЩ. На 18 юли 55-годишната Барбара Болик от Корвалис, щата Монтана, заедно с приятеля си Джим Рамакер, който й дошъл на гости от Калифорния, излезли да се полюбуват на околния пейзаж. В това време, както твърдял той, Барбара се намирала на 6-9 метра зад него. Но когато Рамакер се обърнал към нея, жената била изчезнала. Джим така и не успял да я открие и съобщил в полицията. Известно време той бил подозиран в убийството на Барбара, но впоследствие го признали за непричастен към изчезването й, което така и не било разкрито.

2008 г., САЩ. На 23 август 51-годишният фермер Майкъл Хирон от Хепи Валей, щата Тенеси, се отправил със своя джип да окоси тревата на ливадата си. На следващия ден на пътя към фермата бил открит паркираният камион на Майкъл. В каросерията се намирала косачката, но тревата била неокосена. В кабината на пикапа открили ключовете, мобилният телефон и тефтерът на Хирон. Три дни по-късно, на хълм на километър и половина от дома на Майкъл, открили джипа му. И никакви следи от изчезналия мъж.

2011 г., САЩ. През декември едновременно изчезват две деца – 21-месечната Джейсън Бартън от Южна Каролина и 20-месечната Айла Рейнхолдс от щата Мейн. Двете в момента на изчезването се намирали вкъщи и едва ли може да са излезли самостоятелно на улицата. Джейсън впоследствие била открита спяща на брега на реката на пет и половина мили от дома си, а Айла така и не била намерена.

Находкознание – науката за изгубените вещи

Ако все пак човек може да отиде или да замине някъде сам, то интересно къде изчезват неодушевените предмети?

Професорът от Балтиморската школа по изкуствата (САЩ, щата Мериленд) Майкъл Соломон отскоро е основал нова дисциплина – находкознание. В книгата си „Как да открием загубени вещи” той предлага редица принципи, позволяващи успешно да се търсят изчезали предмети.

Първият принцип е за тези, които не могат да се отърсят от мисли от типа „Загубих портфейла си”.

„Не го търсете – пише Соломон. – Вещта се е загубила и първата ви мисъл – вашият основен инстинкт – е да започнете да я търсите. Това протича в хаотичен и все по-неистов начин. Което е най-разпространената грешка. Почакайте, докато не помислите къде да търсите.”

Вторият принцип: не вещта се е загубила, а самите вие. Няма изчезнали вещи. Има само хора, които зле търсят.

Трети принцип: успокойте се, тъй като паниката често ни пречи да търсим ефективно. Седнете, отпуснете се, изпийте чаша чай и чак тогава пристъпете към търсене.

Четвърти принцип: вещите често се намират там, където следва и да бъдат. Има ли място, където обикновено държите тази вещ? Определен рафт, шкаф или кутия? Ако да, първо потърсете именно там – за да се убедите, че очите не ви лъжат и че предметът наистина не е там. А може би предишната вечер сте окачили палтото си на обичайното място или сте поставили речника на рафта?

Пети принцип: спомнете си кога за последен път сте използвали предмета. „Ако се успокоите, загубената вещ по вълшебен начин може да изплува в главата ви от загубения свят – пише Майкъл Соломон. – Помнете: вие не сте загубили вещта, просто сте я оставили не там, където трябва.”

Шести принцип: понякога дори забравяме какво именно търсим. Затова е полезно по време на търсенето да си повторим на глас името на загубената вещ.

Седми принцип – помнете за така наречения камуфлажен ефект. Така например ключовете от колата може да се окажат покрити с вестник и затова да не ги забелязваме.

Осми принцип: „Някои обекти, преместени на неголямо разстояние, стават невидими – констатира професор Соломон. – Например моливът се е скрил под пишещата машина, инструментът се е заврял в задната част на кутията.” Според професора обектите най-често „бягат” на разстояние не повече от 42 сантиметра от първоначалното си местоположение. В пределите на тази зона следва да се води търсенето.

Девети принцип: спомнете си къде точно сте се намирали, когато сте открили, че вещта се е загубила.

„Не проверявайте едно и също място, ако вече сте го проверили внимателно – съветва Соломон. – След това тръгнете по собствената си следа. И така, ако вече сте изчерпали всички варианти, то остава само още едно правило: не сте били вие. С други думи, някой е взел чадъра ви, изял ви е поничката или ви е задигнал ключовете от колата. Значи такава е съдбата. Примирете се със загубата. Възможно е все пак загубената вещ да се върне.”

инфо: http://interest.actualno.com

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.