Депресията – епидемията на XXI век

депресия

Днес всеки 14-ти жител на Земята страда от клинично изразена депресия. За сравнение, през XIX век 0.05% от цялото население страда от депресия, в средата на ХХ век – 5%, а до края на ХХ век – повече от 20%. До 2020 г. депресивните разстройства ще се нареждат на второ място сред всички заболявания, като причина за липса на работоспособност след сърдечно-съдовите заболявания – това е прогнозата на Световната здравна организация и Световната психиатрична асоциация.

Разбира се, такава диагноза се поставя днес по-често, отколкото преди сто години. Има две причини: на първо място, често мислим за качеството на живота и се обръщаме към специалисти. През XIX век миньор или работник, който е напуснал работата си, не е бързал да отиде на психиатър или психоаналитик. На второ място, понятието за депресия се разшири. Диагнозите “паническо разстройство”, “агорафобия”, “обсесивно-компулсивно разстройство” се появиха преди около половин век. И оттогава списъкът с диагнози се разраства. Като цяло, XXI век е времето на безпокойство и депресията.

Защо възниква тревожността?

Тя е резултат от глобализацията и претоварването с информацията, както и зависи от традиционните вътрешни човешки проблеми, свързани със спецификата на мисленето и системата от отношения. Изискванията на обществото към нас са се увеличили: ние се опитваме да отговорим на новите социални норми и изисквания към нивото на образование и компетенции. Безкрайният шум от фонова информация ни кара непрекъснато да преглеждаме екрана на компютрите и смартфоните. Това води до мислено “предъвкване” и сравнения: кой на какъв плаж почива, в коя държава отива, къде е намерил работа и какво е купил. Обществото постоянно настоява да доказваме успеха си. Ако по-рано си почивахме от информационния шум, прибирайки се вкъщи, сега обществото ни вкарва по всяко време на деня в прекалено интензивно социално взаимодействие.

Британският психолог Робин Дънбар е изчислил колко лични контакти можем да поддържаме едновременно – през 80-те години на XX век “числото Дънбар” е 150. А сега се оказва, че ние можем да имаме хиляди контакти, ползвайки социалните мрежи. Нашият личен живот до голяма степен стана публичен. Ето защо се повишиха нивата на стрес, а той носи след себе си физиологично напрежение: телесен дискомфорт, мускулни спазми, болка, нарушения на съня, дисфункция на органи и системи.
В най-лошия случай – психосоматични заболявания. Проблемът също така е, че човечеството се разраства количествено: вече сме повече от 7 милиарда.

Даоските мъдреци призоваха да приемем реалността на текущия период, каквото и да става. За да преживеете стреса по-лесно, е необходимо да живеете сега (във времето, в момента) и тук (в околната реалност). Тази формула – тук и сега – бе приета от психолози в различни направления.

С какви притеснения пациентите се обръщат към психотерапевт днес?

Най-често със страх за здравето си: страх от инсулт, инфаркт, опасна заразна болест. Нашите съвременници масово стават хипохондрици. Те реагират на най-малките сигнали на тялото и търсят симптоми на болестта, а който търси – намира.

Загрижените очаквания имат ефекта на снежна топка. Тревожният човек започва да реагира бързо на различна информация, той се напряга и това става опасен навик. Животът му се превръща в ад: той непрекъснато сканира себе си и заобикалящата го реалност за “измяна”. Много от нас губят значителна част от ресурсите си в търсене на тази опасност и се фиксират в неприятните усещания. И предметът на техните страхове “играе” заедно с тях: от възбуда, повишаване на адреналина, повишаване на кръвното налягане, увеличаване на сърдечната честота и т.н. “Е, казах ви, че това ще бъде лошо за мен!”. На езика на психолозите това явление се нарича „самоизпълняващо се пророчество”.

Но възможно ли е да се живее без тревога?

Има тревога, която предупреждава за опасност и тя е здравословна и предпазва човека. Хроничната тревожност винаги е прекалена, тя не носи предимства, освен това генерира увеличен мускулен тонус и скованост, както и може да доведе до психосоматични заболявания. Затова внимавайте с тялото си, бъдете в контакт с него.

Има две крайности: ние или обръщаме внимание на всяко кихане, или напълно пренебрегваме телесните сигнали. Трябва да се научим да релаксираме като животните. Те не създават и не съхраняват „умствен боклук”. Ние самите сме се научили да се безпокоим и депресираме.

Как да бъдете в контакт с тялото и да не станете хипохондрици?

Заслужава си да се отнасяте разумно – както към живота, така и към себе си, към тялото и към психиката. С помощта на най-простото, най-естественото и полезно решение – умението за осъзнаване. Това не е толкова знание, колкото нещо, което трябва да развиете у себе си.

Осъзнаването спира ненужните състезания в главата, позволява да се отървете от излишните отломки и вследствие на това – от излишното напрежение. Реалността е отличен учител и асистент. Да живееш, във всеки един смисъл на думата, е лекарство и предпоставка за здравословен начин на живот.

инфо: iskamdaznam.com

Вижте още:

Три научни метода да се справите с тревожността

6 навика, които преборват симптомите на депресия

Правете това един час седмично и забравете за депресията!

Кафето намалява риска от депресия при жените

Ако имате необяснимо „чувство на тревожност“, избягвайте тези 10 храни

За още интересни новини харесайте страницата ни във Facebook  тук

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.