Саможертвата на Еям – градът на чумата

чума

Чумната епидемия в средновековна Европа взима милиони жертви. Черната смърт засяга много места в цяла Англия, но едно малко градче в Дарбишър, наречено Еям, винаги ще бъде запомнено с героичната жертва на своите жители, спасили живота на стотици хиляди.

Заболяването, което превръща кожата на болните в черна, гниеща отвътре плът, се превръща в епидемия в периода 1346-1353 година. Тогава живота си губят над 100 милиона души от цял свят или приблизително ¼ от световното население. Чумата се връща в Лондон отново през 1665-1666 година и макар размерите ѝ да са значително по-малки, в Лондон живота си губят близо 100 000 души.

В Еям, градчето, разположено на 56 километра от югоизточно от Манчестър, болестта идва през лятото на 1665-та година. Шивачът на града Александър Хадфийлд получава парче заразен плат от лондонски търговец. Без да знае, помощникът на шивача – Джордж Викарс, го взима и закача над огнището. Така заразата е освободена.

Викар загива само за седмица, а скоро след това и цялото семейство на шивача. Заразата се разпространява и жителите на града взимат решението да го напуснат. Тогава пред всички излиза смелият мъж на име Уилям Момпесън. Той убеждава съгражданите си, че ако напуснат Еям, рискуват да заразят стотици хиляди и да разпространят чумата. Болезненото решение е страховито – всички жители решават да останат в града и да се поставят под доброволна карантина.

Обречени на смърт, жителите на Еям изграждат стена около града си. Дори здравите дали клетва, че няма да я преминат, преди чумата да си отиде. За изхранването си те разчитали на околните села. Хората от съседните населени места им оставяли чували с месо, зеленчуци и други необходими продукти край каменните огради. В замяна жителите на Еям оставяли монети в малка дупка, пълна с вода и оцет. Те били убедени, че така монетите се дезинфекцират. Днес дупката за монети се нарича Кладенец на Момпесън.

За да ограничат чумата в самото градче, жителите сами трябвало да погребват загиналите си близки. Оцелелите дърпали мъртвите с въжета за краката, за да не се докосват до заразата. Самият Момпесън погребал цялото си семейство – един по един.

Чумата си отишла внезапно след 14 месеца. От 350 жители 260 били мъртви. Днес в Еям има много паметни плочи на загиналите, избрали да се изолират и да спрат заразата на чумата. В последната неделя на август в месната църква се провежда почетна служба. В Кладенеца на Мопенсън се поставят монети в чест на загиналите.

инфо: sanovnik.bg

Вижте още:

 

 

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.