Разговор с бивш служител на ЦРУ относно Зона 51 и извънземните

Уфолога и историк Ричард Долан записва специално интервю с Анонимен бивш военен, предполагаем бивш служител на ЦРУ относно Зона 51 и извънземните.

Във видеото Интервюирания твърди, че е служил в американската армия и е работил по проекта на ВВС на САЩ Blue Book (Синя книга) – един от официалните изследвания на НЛО на Военновъздушните сили.

Ето пълния превод на видеото, което можете да видите в края на статията.

Дата: 5 март 2013
Мястото на снимане на интервюто – не е оповестено, някъде в САЩ

Анонимния: Ставам все по-стар, сега съм на 77. Човек не може да живее вечно. Лекарите не могат да пречистват достатъчно добре кръвта ми. Може би ще живея още няколко месеца, докато бъбреците ми спрат напълно да работят. Това е причината да ви дам това интервю.

Ричард Долан: И по тази причина ти искаш да кажеш на хората, какво си преживял и видял през тези години. Нека започнем от самото начало. Как започна твоята кариера при военните? И после ще разкажеш какво точно си преживял.

Анонимния: След като бях в армията за няколко години бях изпратен на индивидуален курс за обучение в източните Съединени Щати.

– Коя година беше това?

– 1958 г. Аз бях на индивидуален курс на обучение по радио техника и кодиране на текстове. Имах 5 инструктора, които бяха на военна служба.

– По това време ти работеше ли вече за ЦРУ?

– Не, не още. Един ден началника ми дойде при мен и ми каза – искаш ли да изкараш извънредно малко пари? Аз казах – парите винаги са добре дошли. Той ми каза, че трябва да отида в Белия Дом и да получа Строго Секретна задача със степен на секретност Q. Помислих си, че сигурно ще е много интересно и го попитах – какво е това толкова секретно нещо? Тогава началника ми каза, че е директор на ЦРУ за Източните Съединени Щати, и че не е трябвало да ми казва длъжността си. След шест седмици дойде моята карта за секретен достъп. Приличаше като лична, кредитна карта, която можеш да прекарваш през устройството и да влизаш в определени стаи с различно ниво на секретност. По това време аз никога не използвах истинското си име, имах друго име. Започнах работа по проект, който се казваше Синя Книга, които са случаи със строга секретност.

– Това бяха случаи свързани с проект Синя Книга?

– Да, да и още случаите, които ние приемахме също идваха от едно място, което се нарича Белвил в щата Мериленд. Те не идваха от Пентагона или от Централното Управление на ЦРУ. Ние изготвяхме доклади свързани с Мексико или Италия. Имахме хора, които заминаваха в тези държави и разпитваха лично хората, които са били замесени в странни неща и по такъв начин преценявахме дали случаите, които разглеждахме са истински или измислица.

– Ти ходил ли си да разследваш случаи?

– Не, не съм ходил, но имаше хора от ЦРУ, които ходиха. Аз бях обикновен човек, току що дошъл от армията, но моя началник ме присъедини към този проект Синя Книга, който също току що беше създаден, за изследване на Извънземни и случая в Розуел.

– Как се почувства, когато за първи път разбра с какво ще се занимаваш?

– Аз трябваше да отсъждам кое е реално и кое е измислица. Ние трябваше да събираме информация и да правим разлика на истинското от измислиците.

– Вероятно не си имал възможност да споделяш със семейството си или с приятели за работата си?

– Аз не можех да говоря с никого за работата си. Факт е, че бях подписал клетва, че не мога да споменавам за работата си в срок от 40 г. А за някои други тайни срока е 50 години. Това означава, че сроковете изтекоха през 2010 г.

– Значи работата ти е била да работиш със снимки, видео, показания на хора от времето на 1958 г. и какво стана след това?

– Когато се върнем назад във времето знаеш, че правителството отричаше съществуването на такъв проект.

– Да, те казваха, че НЛО е измислица, че това са балони или нещо друго, фалшиви снимки или творения от хора с психични заболявания.

– Да, така беше. Един ден началника ми дойде и каза, че и двамата сме назначени в проекта Синя Книга. Аз го попитах – ами какво ще правим? И той каза – отиваме в Белия Дом. Трябваше да се срещнем с Айзенхауер и да обсъждаме, какви са тези извънземни. Имаше комисия J12, която се занимаваше с този проблем, но те никога не са докладвали.

– J12 е комисия за контрол на НЛО? И те никога не са докладвали?

– Да, така е. Когато се качихме на втория етаж в Белия Дом, там бяха президентите Айзенхауер и Никсън. Ние разговаряхме и те – президентите ни казаха, че са създали J12 да отидат в Зона 51 и да разследват какво се върши там, но офицерите от Зона 51 са казали, че президентството на САЩ нямат никаква юрисдикция да влизат в Зона 51 и да разследват. И понеже тази акция е била неуспешна, затова сега изпращат мен и началника ми да разследваме и лично да докладваме за ситуацията в тази Зона. Президентите Айзенхауер и Никсън ни поставиха тази задача и също да им кажем, че ако не бъдем допуснати да разследваме Зоната, президентите ще изпратят Първа Армия от Колорадо и ще превземат Зоната с военна сила, без да ги е грижа колко е класифицирана информацията там, в Зоната.

– Ти казваш, че Айзенхауер си е мислил да нападне Зона 51?

– Да, с участието на Първа Армия.

– Значи, ти отиде там с твоя началник, летяхте до там, какво стана после, какво видя?

– След като кацнахме, още 13 или 15 мили ни возиха до мястото. Там имаше нещо като огромни гаражи с отворени врати. През тях видяхме различни видове НЛО. Там беше и апарата НЛО, катастрофирал в Розуел.

– Ти каза, че там е било катастрофиралото в Розуел НЛО и какво друго видя?

– Това от Розуел изглеждаше много странно. Нещо като тежко алуминиево фолио. Като се опитваш да го вдигнеш усещаш колко тежко е.

– Хората от Зона 51 казаха ли каква енергия използват НЛО?

– Някаква енергия свързана с преодоляване на гравитацията. Малко по-късно аз получих математическата формула за преодоляване на земната гравитация. Също там имаше различни видове сиви същества.

– Как видя тези доказателства?

– Ние видяхме филма с аутопсията на извънземно. Полковника каза – това което виждате е наистина аутопсията на сиво извънземно.

– Добре, точно тогава, как се чувстваше в този момент?

– Аз не можех да повярвам, че това е истинско, но факт е че беше истинско. Моя началник и аз отидохме и видяхме на живо сивите. Имаше трупове на Сивите, но имаше и една двойка живи.

– Как изглеждаха? Ако изглеждат като нас хората, тогава как изглеждат другите, които не приличат на хора?

– Кожата им изглежда тъмна. Тялото не е така добре развито като човешкото.

– Как изглежда например главата, ако я сравняваме с човешката?

– Мозъка изглежда по-голям. Носа изглежда много много малък. А на мястото на ушите сякаш има дупки и са със съвсем малка уста.

– Каква беше целта да отидете и да видите всичко това?

– Ами да се върнем при Президента и да дадем нашия доклад. Че те наистина имат извънземни и летателните им апарати.

– Значи до този момент Президентите на САЩ не са имали никаква представа, че там се съхраняват и изследват представители на Извънземни форми на живот (ИТ)?

– Не, те наистина не знаеха какво се случва в Зона 51.

– След като това приключи, ти какво направи? Продължи ли да се занимаваш в разследвания на такива случаи?

– Върнахме се отново в Зоната и тогава ни заведоха в Централната сграда и там видяхме U2, за което не сме предполагали, че съществува и модел на ESR 71. Както споменах по-рано, не беше модел на буквалния Black Foot.

– След това, ти върна ли се във Вашингтон да докладваш?

– Ние летяхме със самолета на Командира до авиобазата за среща с Президент Айзенхауер.

– Значи ти и твоя началник се срещнахте с Президент Айзенхауер?

– Да.

– Можеш ли да разкажеш за срещата?

– Да, срещнахме се на втория етаж на военен склад. Там бяха Президентите Айзенхауер, Никсън и също така и други хора, не си спомням точно кои. И те ни питаха какво става в Зона 51 и за цялата ситуация. Казахме, че това е Черен бюджет и те бяха напълно шокирани. Тогава за първи път видях Президента да се притеснява.

– Ами тогава Президента е научил, че НЛО са реални. И че там има ИТ. Просто се чудя, колко е бил изненадан?

– Беше напълно изненадан за Черната Програма. Айзенхауер каза, че трябва да пазим в тайна това.

– Казваш, че твоето истинско име, с което си се родил никога не е било използвано по време на работата ти?

– Никога не е било използвано, дори и когато съм работил само за ЦРУ.

– Например днес това интервю ще бъде публично. Ти беше споменал за пазене на тайна, за  която срока вече е изтекъл?

– Моето име и телефонния ми номер не бяха в телефонните указатели. Така, че никой не можеше да ме намери. Но един ден, след като беше изтекъл срока на мълчанието ми, имах посещение от двама господа облечени в черни костюми.

– И тогава какво стана?

– Отивах в хранителния магазин да пазарувам. До мене се приближиха двама господа в черни костюми. Слязоха от черен Линкълн. Говорихме и те ми казаха, по-добре да не публикувам нищо за работата ми и да не говоря с никой. И аз не говорих, дори и с жена ми.

– Това е била сериозна причина да не проговаряш.

– Никога не съм показвал лицето си. И каквото и да било.

Ричард Долан: Наистина ли? Благодаря ти, че ни разказа всичко това.

Анонимния: Да, смятам, че беше много добра идея да го направя, защото сега се чувствам много по-добре да говоря за това. Чувствам се, че съм се освободил от голям товар от плещите си, защото зная толкова много тайни, които съм пазил през целия си живот.

Това интервю ще бъде включено в бъдещ документален филм, който е с работно заглавие Truth Embargo.

Превод от английски:
Иван Иванов, САЩ

Прочетете още: 

Британски уфолог направи сензационно изявление: Правителството на САЩ отдавна работи с извънземни

инфо: http://www.ufo.bg/

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook