Има ли живот след смъртта? (част 1)

Има тайна, която е много по-голяма от политиката, здравната свобода, науката или дори цялата история на човешката раса.Тази тайна си остава неприета – дори осъждана от научната общност, и все пак това е най-важната тайна за всичко, което съществува…

Тя е, че всички оцеляваме след физическата смърт на нашето тяло. Съзнанието ни продължава да живее след смъртта ни в този земен сън, съзнанието ни преминава отвъд тази физическа реалност и има такова невероятно и могъщо съществуване, че човешкият език не е достатъчен, за да го опише.

Това е посланието на д-р Ибън Александър, автор на неотдавна публикуваната книга „Proof of Heaven“. Наскоро прочетох книгата и я намирам пленителна, а също и потвърждаваща някои важни теории, които съм развил за същността на живота и Създателя.

Учен-скептик, който никога не е вярвал в съществуването на Бог, Небе или съзнание

Дълго преди да напише тази книга, д-р Александър е бил неврохирург и „учен-скептик“. Той не е вярвал в съществуването на съзнание, избор или наличието на нефизически дух. Обучен в западно медицинско училище и заобиколен от медицински колеги, дълбоко инвестирали в материалистичния възглед за Вселената, д-р Александър вярвал, че така нареченото „съзнание“ е само една илюзия, създадена от биохимичните функции на мозъка.

Това е възгледът и на почти всички учени днес, включително на физици като Стивън Хокинг, който казва, че човешките същества са нищо повече от „билогични роботи“, които нямат съзнание и избор.

Д-р Александър е щял да държи на този мирогред до смъртния си одър, ако не беше едно събитие, толкова странно и чудновато, че отрича всички конвенционални научни обяснения: д-р Александър е „мъртъв“ в продължение на седем дни, през което време изживява поразително ясно пътуване в отвъдното. След като се завръща в своето физическо тяло тук, той е чудотворно изцелен и написва книгата „Proof of Heaven“.

Бактерии E.coli „ядат“ мозъка му

Всичко започва, когато гръбначният мозък на д-р Александър се заразява с бактерии E.coli. Бактериите започват буквално да изяждат мозъка му и той получава силни пристъпи на гърчове, има словесни изблици и мускулни спазми, като накрая изпада в пълна мозъчна кома.

В тази кома той е с показатели за нулева мозъчна дейност и е поддържан жив само с респиратор и течности интравенозно. Лекуващите го лекари скоро заключават, че д-р Александър ще умре в рамките на няколко дни, и че дори ако оживее  ще съществува във вегетативно състояние, със силно ограничени функции на мозъка. Статистически, при пациенти с инфекции на мозъка, причинени от E.coli, смъртността е 97%.

И тук започва шокиращото пътуване: вместо да изпита „нищото“ през тези седем земни дни на загуба на съзнание, д-р Александър се „събужда“ от съня на земния си живот и започва да усеща непонятно огромно разширяване на съзнанието си в отвъдното.

Този опит е описан по-подробно в книгата му, но ето и някои акценти от нея:

• Животът след смъртта е толкова „истински“ и просторен, че в сравнение с него животът като човек на Земята изглежда като изкуствен сън.

• Няма времево измерение в отвъдното. Времето не „тече“, както е в нашата Вселена. Един миг може да изглежда като цяла вечност и съзнанието може да се движи без никакво усилие през това, което ние възприемаме като време. (Тази идея за едновременно съществуване на всички времена е от огромно значение за разбирането за мултивселена и избор, наред с усещането за време на нашето съзнание.)

• Материята на живота след смъртта е чистата доброта. Добротата доминира отвъдното в такава огромна степен, че като цяло присъствието на злото е безкрайно малко.

• В отвъдния живот цялата комуникация е телепатична. Няма нужда от думи, нито има разделение между нас и всичко останало.

• В момента, в който си зададем някакъв въпрос, отговорите му моментално се изправят пред нас, непосредствено очевидни, в спиращи дъха дълбочина и детайлност. „Неизвестното“ не съществува и самото задаване на въпрос е веднага придружено от появата на неговите отговори.

• Там има буквално и ад, който е описан от д-р Александър като място под земята, с възлести корени на дърветата, демонични лица и безкрайни мъки. Д-р Александър е спасен от това място от ангелски същества, които го транспортират в Рая.
Бог признава съществуването на мултивселената

Най-интересният за мен параграф в книгата „Proof of Heaven“ е на страница 48, където д-р Александър казва:

„Чрез Орб [Бог] ми каза, че там има не само една вселена, а много – всъщност те са повече отколкото можех да проумея, но че доброто лежи в центъра на всички тях. Злото присъстваше и във всички други вселени, но само в най-малки количества.Злото е необходимо, защото без него изборът ще е невъзможен, а без избор не може да има прогрес – няма движение напред, няма шанс за нас да се превърнем в това, което Бог копнее за нас да бъдем. Ужасно и всемогъщо, каквото злото понякога изглежда да е в свят като нашия, в по-голямата картина доброто е в доминиращо господстващо положение и това в крайна сметка ще е, което ще триумфира.“

Този пасаж ме впечатли силно, защото аз отдавна смятам, че нашата Вселена е била създадена от Създателя като само една от безброй други вселени, всяка с вариации на живота и законите на физиката. Това, което цитатът на д-р Александър потвърждава е, че нашият живот на планетата Земя е „тест“ на личностното ни израстване, и че начинът да се постигне напредък в този тест е да побеждаваме злото, докато разпространяваме доброта и състрадание.

Нещо повече, този пасаж също потвърждава съществуването на избор и дори помага да се отговори на въпроса, който аз често си задавам: „Защо сме поставени тук в един свят на такова зло, заобиколени от невежество, тъмнина и заблуда?“ Отговорът изглежда е, че Земята е изпитателно поле за душите, които са били избрани от Създателя, за крайния тест на доброто срещу злото.

Земята като изпитателно поле

Въпреки че „Proof of Heaven“ не отива толкова далеч, моята работна теория е, че нашата планета Земя е сред най-високите нива, заразени със злото във великата мултивселена. Само най-смелите души се съгласяват да дойдат на Земята и се раждат в човешки тела, лишени от своите спомени.

От тук нататък предизвикателствата на живота са многостранни:

1) Да разберем кои сме и защо сме тук.
2) Да се научим да разпознаваме и преодоляваме злото (тиранията, робството, потисничеството, Голямото правителство, и т.н.).
3) Да се научим да разпространяваме добротата, състраданието, изцелението и знанието.

След смъртта си сме оценявани от по-висока сила и в това решение се взема предвид представянето ни в тези области. Успели ли сме да достигнем самоосъзнаване? Работили ли сме за побеждаване на злото? Показали ли сме доброта и състрадание, помагали ли сме на други със знания и информираност (в тази посока)?

Както вероятно вече се досещате, огромното мнозинство от хората се провалят на тези тестове.Те умират като огорчени, егоистични, пристрастени, алчни слуги на злото, които погрешно са смятали, че са победили в играта на живота, докато в действителност са загубили в далеч по-важния тест на Създателя.

Най-важното за един човешки живот е не придобиване на пари или слава, или на власт над другите, а постигане на висок „резултат“ в тази симулация, известна като човешки „живот“, с устояване на злото, разпространяване на доброто и разширяване на осъзнаването за това, кое е истина и кое илюзия.

За тези, които уважават живота, които практикуват смирение и самоосъзнаване, които се стремят да разпространяват знания и мъдрост, докато се противопоставят на тиранията, потисничеството, невежеството и злото, техните души, според мен, ще бъдат избрани за специални задачи във великата мултивселена. Това е „истинското“ съществуване. Този земен живот е само една симулация под формата на сън, където душите ни се свързват със суровата биология на нашата планета за много кратък период от време. Това всъщност става само за един миг, разгледано в мащаба на по-голямата картина.

Всъщност нашата душа е нещо много повече, отколкото нашето тяло. В действителност душата ни е безкрайно по-осъзната, интелигентна и креативна от това, което може да бъде преживяно или изразено чрез мозъка на човека. Да се опитваме да усетим пълната реалност на това, което сме, използвайки ограничената физическа материя на човешкия мозък, е като да се опитваме да научим насекомо да композира музика като Моцарт.

към част 2

инфо: http://www.epochtimes-bg.com

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook