Проф. Николай Овчаров: Планираме да създадем музей на суеверията

Проф. Николай Овчаров

Проф. Николай Овчаров е един от най-популярните ни археолози. Българският Индиана Джоунс постоянно е във фокуса на вниманието със сензационните си открития. Професорът стана особено популярен с намирането на светилището на тракийския бог Дионис при скалния дворец Перперикон в Източните Родопи. Археологът се разписа и с откритието на втори вампир по родните ширини. Година след като такъв бе намерен в Созопол, той се натъкна на находката в Перперикон. Потърсихме го, за да сподели подробности около идеята си да напише книга за вампирите, както и за създаването на Музей на суеверията в София.

Проф. Овчаров, предизвикахте сензация с идеята си да напишете книга за вампирите. Докъде стигнаха нещата?

Идеята за тази книга е обща с кореспондента на в. „Индипендънт“ Иво Маев. Той вече е в Англия, за да преговаря по евентуалното й издаване. Между другото, изскочи и друго – да създадем Музей на суеверията. Вече споделихме хрумването си с кмета на София Йорданка Фандъкова. Този музей може да бъде свързан с древните езически вярвания на българите. Идеята ни е буквално на няколко дни, но мисля, че е оригинална и може да се реализира.

Какво би могло да се изложи в подобен музей?

В него освен „вампирските“ привидения, могат да влязат и други обичаи. Тази година открих няколко погребения на еретици от 13-и в., положени по особено интересен начин в гробовете си. Например семейство – мъж, жена и дете, които са избити. Имаме запазени противочумни суеверия, отразени в некрополите – жена с малко дете, погребани в позата на молещата се Богородица. Имаме и запазен древногръцки обичай, при който в устата на покойника се слага монета, за да плати на лодкаря Харон, когато го прекарва през река Стикс. Това са много интересни неща, които могат да бъдат представени в Музея на суеверията.

Каква сграда ще си изберете, къде може да бъде построен?

Може да изберем къща във възрожденски стил от 19-и век. Мисля, че тези къщи са аналог на замъците с вампири в Шотландия. Имаме прекрасни къщи на по 200 години. Аз самият имам такава в Златоград, а малката ми дъщеря твърди, че в нея има духове. Нашите възрожденски къщи също пазят древни истории и легенди, които ни водят в света на духовете.

Но вие сте учен и сте скептик за подобни вярвания.

Разбира се, винаги казвам в кавички „вампири“, „фантоми“, но това са интересни вярвания и неслучайно се изследват от етнографи и фолклористи. Народопсихологията на българина трудно може да бъде осмислена, ако не познаваме тези неща. Даже на базата на нашите изследвания можем да си обясним явления от съвремието.

Проф. Овчаров, не се ли конкурирате с проф. Божидар Димитров на вампирската тема?

Не, нямаме конкуренция, макар че находките ни са в рамките на 2 години. Просто така се е случило.

Няма ли да предизвикате завист у него с книгата за вампирите?

Защо завист? Ние с Божидар сме приятели, говорим си на тези теми, смеем се. Идеята за книгата ми хрумна не след находката от Созопол или Перперикон, а заради огромния интерес, който предизвиква темата в света – над 100 публикации за 2 месеца – заинтересуваха се екипи на „Индипендънт“, „Дейли телеграф“, „Тайм“, а имаше и препечатки в медии в Нова Зеландия, Австралия, дори о-в Фиджи. Трябва да сме луди българите, за да не използваме този огромен интерес. В крайна сметка има достатъчно вампири.

Казвате, че България е станала по-известна с вампирите, отколкото с головете на Стоичков.

Малко ми беше обидно за България, когато при пътуванията ми по света се говореше само за головете на Стоичков. Та страната ни е известна с велика култура, велика цивилизация, дори с обичаи, за които сега говорим. Не е справедливо да сме известни само с един човек, който умее да рита топката, а да не бъдем известни с това, което сме направили по света като цивилизация и култура.

Явно англичаните са по-находчиви – събират от години милиони туристи от цял свят с техните призраци.

Да, а ние сме най-големите пуритани. Казваме – какви са тези глупости и т.н. А по-правдоподобно ли е в Англия да има туристическа обиколка по замъци с привидения? И ние можем да направим нещо подобно.

Е, значи няма да развенчавате мита за вампирите в книгата си.

Ще обясня вярванията. Ако погледнем философски, това, което става, е плод на нашето въображение. Така че ако вярваме във вампири, значи те съществуват. Но нека погледнем към Дракула, защото той е „вампирът“, който разнася славата на Балканите по света. Само че него го направи известен британският писател Брам Стокър и реално погледнато, вампирът Дракула е описан през вижданията на Острова, а не през нашите, балканските. Образът му във филма на Копола също отговаря на вижданията на англичаните.

Изглежда, с нещо не ви допада тази легенда.

Не, просто образът на Дракула според нашите виждания е съвсем различен. Влад Цепеш е трансилвански войвода, известен в сраженията срещу турците. Той е доста сериозен военачалник и с малко сили е успял да опонира на огромната сила на турците – къде с хитрост, къде с жестокост. Известни са много негови истории, като например тази, когато при него пристигат турски пратеници. Те не се подчинили на ритуала да свалят чалмите и тогава Дракула наредил да им забият чалмите с гвоздеи на главите. Друга легенда разказва как неговият роднина – унгарският крал Матиаш Корвин, който бил доста силен, го хвърлил в тъмница в замъка Вишеград. Тогава Влад Цепеш, за да убие времето, хващал мишки и ги набивал на колчета, а на врабчетата скубел крилцата и ги пускал. Та явно е бил доста жесток човек. Но да не забравяме, че това е Средновековието. Византийски източници обаче описват и цар Калоян като много жесток владетел, дори като вампир и кръвопиец.

Останките на вампирът от Созопол

Погребения с такива отклонения са около 10-15 процента. Пробождането с железен предмет се среща рядко у нас. Миналата година обаче имах интересна находка – захващане на тялото с четири железни скоби, а петата – забита в сърцето, във Великотърновско. Обичаите срещу вампиризъм са много – опалвания, камъни върху гроба, завързване на крайници с въже и т.н. Но и част от днешните ритуали пак са против вампирясване, макар и не от най-драстичните, включително и панихидата за 40-те дни е за спасяването на душата.

Невежеството ли е в основата на вярването в демоните?

Не бих казал, все пак това е митология. Все едно да кажем, че древните гърци са невежи, когато вярват в един куп неща. Нали това са хората, които са измислили науката. Но суеверие идва от „суе“ и „верие“ – напразно вярване.

Наистина ли в Археологическия музей в Созопол са минали тройно повече туристи, след като там бе изложен скелетът на вампира?

Това не мога да го кажа аз. Но за разлика от Божидар Димитров не смятам, че костите трябва да се експонират. При мен костите се прибират, изследват се антропологически и после се заравят в земята. Търновският вампир например го опяхме и го заровихме обратно. Този от Перперикон все още не е заровен, понеже по него работят антрополози. Ще бъде много интересно да се знаят подробности за него. Знаем само, че скелетът е на 35-40-годишен мъж, но дали е страдал от болести и т.н. е важно, защото вампирясването всъщност се дължи на болести. Но аз не смятам, че тези хора трябва да се излагат в музеи, не е правилно.

А защо смятате за нередно да се показват тези древни останки, на хората им е интересно?

Защото го смятам за неуважително към останките на най-обикновени мъртъвци. Защото за мен това не са кой знае какви личности. От версиите на Божидар излиза, че созополският случай е някакъв специален човек, пиратът Кривич и т.н. За мен това са най-обикновени хора. Да, възможно е да има набеден за вампир някой злосторник, престъпник, но в 90 на сто от случаите става въпрос за извършване на ритуал от самите роднини, за да не вампирясва техният родственик.

Тоест смятате показването на древните останки по музеите за кощунство.

Не е правилно. Мястото на костите е в земята. Едно време излагахме Георги Димитров, Ким Ир Сен, при положение че знаехме, че след победата на демокрацията костите ще се приберат, където им е мястото – в земята. Живеем в 21-ви век. Да, можем да правим макети, костите да се направят от пластмаса, но истинските да се излагат по този начин, не ми изглежда добре. В Музея на суеверията ще има възстановки, анимации, може да се показват ритуали, как се извършват и т.н. Могат да се заснемат и тези погребения, за които говорихме.

Харесвате ли си прякора Индиана Джоунс?

Харесвам си го. И това не вулгаризира археологията. Напротив Харисън Форд с неговия герой Индиана Джоунс запали милиони деца по света в интерес към историята и археологията. Разбира се, не бива да се преиграва с това.

инфо: http://obiavibg.com

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook